Жюстин Томс, която гледа пчели и има градска градина
Жюстин Томс се занимава с онлайн медии и онлайн маркетинг и преподавателска дейност в Нов български университет и “СофтУни”.
Създател и идеен ръководител е на конкурса за най-добро дигитално присъствие “Сайт на годината”. Някои от последните ѝ инициативи
са “Училище за бъдеще”, ориентирана към помощ за учители и директори на училища в България, и съавторството на книгата “Лидери за ново начало”.
Жюстин е и сред обучителите в „Академията за местни предприемачи“, която се реализира с подкрепата на “Филип Морис България”.
Определя се като “дигитален оптимист”, но и като човек, свързан с природата. Със семейството й имат кошери, компост,
електрическа кола, гледат градска градина и са много прилежни в разделното изхвърляне. “Трите ми деца са голяма мотивация за по-осмислено
отношение към бъдещето”, споделя тя.
Кога решихте да се ангажирате с личното намаляване на вредата върху околната среда?
Става въпрос за дълъг процес. От около десет години е при мен, семейството и моя приятелски кръг и е стил на живот. Когато човек се настрои, въобще не тежи.
Какво точно правите?
Отглеждаме зеленчуци, карам електромобил и компостираме. Отглеждаме зеленчуците не за да ни е по-евтино, а за да намалим товара –
ако например те идват от Бангладеш, ще оставят голям въглероден отпечатък върху природата.
Камионът, складът, разпространението, пластмасовите пликчета – всичко това вреди. Не сме достигнали zero waste, или “нулев отпадък”,
защото имам три деца и е много сложно, но се стараем отпечатъкът ни да ни е колкото се може по-малък. (Отпечатък е мярка за измерване
на отпадъчните материали и влиянието им върху средата вследствие на задоволяване на човешките нужди – бел. авт.) Отглеждаме домати и
краставици, които за летния период са ни напълно достатъчни. Но там съм стигнала други лудости – изборът на различни сортове семена
и размяната им с други луди като мен. Имаме и люти чушлета, чубрица, тиквички и др. Отделно са цветята. Цитрусовият компост е за тях,
защото портокалите и грейпфрутите принципно са третирани с химикали. Затова не искаме да ги използваме за градината с храната.
Зеленчуците си не ги пръскаме с нищо, биомасата от компоста е много силна и им е достатъчна.
Разкажете ни малко повече за компостирането и какво се промени с него в ежедневието ви?
Боклукът ни е с около 40% по-малък от този на други семейства. Ако отчетем и ефекта от разделното изхвърляне на отпадъци,
той е общо около 20% от този, който иначе би се генерирал, т.е. изхвърляме 40% органични отпадъци за компостиране, 40% разделно и
20% остават за общата кофа. Имаме два направени от нас компоста в дървени конструкции, които държим на терасата и на двора. Единият е за цитруси,
неговото съдържание използваме за саксиите за цветя. Другият е за лехите в градината със зеленчуци, плодове и подправки. Зимният сняг
помага на цялата тази биомаса да се превърне в разкошна почва. И напролет, преди да прекопаем лехите, слагаме хубавата органична почва,
получила се от компоста, събиран предишната година. Той съдържа обелки от картофи, ябълки, черупки от яйца, кафе. Без кокали и месо.
Живеем в къща в квартал “Бояна” и сме облагодетелствани да разполагаме с двор. Хората често казват: “На теб ти е лесно, защото имаш градина...”
Тогава им отвръщам, че цитрусовият ни компост е на терасата, и емпирично им доказвам ползите. Но хората са готови на всичко,
за да оправдаят мързела си. Повечето предполагат, че компостът мирише, което не е вярно.
А защо карате електромобил?
Заради идеята Harm Reduction. Направила съм избора да карам електромобил, за да намаля отпечатъка си. Движа се с него с огромно удоволствие,
защото знам, че когато минавам покрай майки с колички или тичащи хора, съвестта ми е чиста. Взели сме си градска кола заради намаляването
на вредата, а не за да се показваме с нея. Вече има станции, а най-хубавото при електромобилите е, че по нанадолнище се зареждат –
може да отидеш до Витоша, на върха да нямаш никакъв ток, но на връщане през целия път колата ще се самозарежда, като почти нямаш разход.
Лия Панайотова променя начина си на живот, за да намали отпечатъка върху средата
Стефан Димитров, който много мисли за природата и следи качеството на въздуха
