Три индустрии, които се променят, за да бъдат част от бъдещето
Климатична криза. Ускорен технологичен напредък. Постоянен натиск за иновации. Нови разрушителни
бизнес модели. Променящи се културни, социални и етични норми. Много са променливите, с които
трябва да жонглират съвременните бизнес лидери. За много това означава болезнени решения, пренасочване на милиардни инвестиции и промяна на ДНК-то на цели индустрии, но това е цената да бъдат част от бъдещето.
В следващите редове разказваме примери от три сектора, които преживяват мащабна трансформация. Някои от тях заемат проактивен подход и
вече са част от икономиката на знанията и иновациите. Други тепърва започват да адаптират продуктите си, за да отговорят на променящите
се реалности и очакванията на потребителите. Общото между тях е осъзнаването, че бъдещето трябва да е без горене.
Иновация вдъхновена от потребителя: как светът премахва цигареният дим
Желанието и амбицията потребителят да бъде в центъра на всичко е в основата на трансформацията на Филип Морис Интернешънъл (PMI),
която от водеща традиционна тютюнева компания с над 170-годишна история се превръща в бизнес, ориентиран към наука и иновации,
с визията си за изграждане на бъдеще без дим.
Факт е, че не никотинът, а горенето и образуването на вредните и потенциално вредни вещества в цигарения дим са основната причина за развитието на заболяванията,
свързани с тютюнопушенето. Затова компанията си поставя основна цел да разработи нова категория продукти, които премахват горенето и дима и по този начин
намаляват вредата от тютюнопушенето. За реализирането на тази визия от 2008 г. насам ФМИ инвестира над 8 милиарда долара в разработката, научната оценка
и производствения капацитет за продукти без дим. Чрез разработката на иновативните си технологии за контролирано нагряване компанията осъществява
най-голямата трансформация в историята си и се превръща в лидер на промяната на индустрията.
“Пълнолетните пушачи, а и обществото като цяло, от години настояват да разработим и да предложим на пазара по-малко вредни алтернативи на горимите цигари”,
казва Жан-Клод Шнайдер, инженерът зад иновацията на бездимните продукти. И добавя: “Точно в това се изразява трансформацията на Филип Морис Интернешънъл:
разработване на научно обосновани иновативни бездимни алтернативи, предназначени за пълнолетните пушачи, които иначе биха продължили да пушат,
и създаването на условия за спиране на пушенето и преминаване към тях.”
При разработването на бездимните технологии компанията се нарежда на 45-о място по брой заявления за патенти към Европейската патентна организация
EPO и единствената тютюнева компания в топ 100 на световната класация.
Поставянето на потребителя и неговите нужди в центъра на всички наши действия е ключово във всеки етап от нашата работа.
Трябва да сме сигурни, че всеки нов продукт или технология, които искаме да разработим и предложим на пазара,
или отговарят на потребителското търсене, или представляват решение на дадено предизвикателство, което потребителите срещат.
Жан-Клод Шнайдер, директор разработка на продукти и процеси във Филип Морис Интернешънъл и инженерът зад технологията
за нагряване на тютюн.
Двигателят на тази революция е “Кубът” – научноизследователският център на Филип Морис Интернешънъл, създаден преди повече от дванадесет
години в Ньошател, Швейцария. Разработката на иновации и научните изследвания се извършват именно тук – във вътрешните пространства на
архитектурната сграда, обединяваща елементите Вода, Земя и Вятър. Тук огънят обаче липсва, защото бъдещето е именно такова - без огън и дим.
“Кубът” привлича над 400 специалисти от различни научни дисциплини (токсикология, биохимия, фармакология, химия на аерозола,
оценка на качеството на въздуха и т.н.), чийто фокус е визията за изграждане на бъдеще без дим. В тази среда учени и инженери работят
заедно по общата цел, като разработват и извършват научната оценка на продукти, които са по-малко вредни от конвенционалните цигари.
“Дългогодишният дебат във връзка с цигарите е много емоционален и оспорван и ние вярваме, че единственият начин да се промени
траекторията на милионите пълнолетни пушачи, които иначе биха продължили да пушат, е науката да бъде централен елемент в този дебат”,
казва по този повод Жан-Клод Шнайдер.
А как всъщност Филип Морис Интернешънъл успяват да премахнат горенето? Докато при една обикновена цигара тютюнът започва да гори при
температури над 600°, то при алтернативните продукти без дим тютюнът се нагрява до 350° благодарение на разработената технология за
контролирано на нагряване. Така се елиминира цигареният дим, а вместо това при употребата на тези продукти се образува аерозол с
фундаментално различен състав от цигарения дим. Това включва избор и оценка на технологии, които целят генериране на аерозол със
значително намалени концентрации на вредни и потенциално вредни вещества в сравнение с цигарения дим, определяне на физическите
и химичните свойства на аерозола, неговите сетивни характеристики и, разбира се, биологичното му и физиологично взаимодействие
с човешкия организъм, разказва Шнайдер.
Той е убеден, че
с подходящия регулаторен подход, базиран на науката, и с подкрепата на гражданското общество бездимните продукти могат
изцяло да изместят цигарите в много държави до 15-20 години.
Пример за това е Япония, където само за 5 години от пускането на устройствата за нагряване на тютюн на пазара през 2015 г.
потреблението на конвенционални цигари спада с 34%. Там тези продукти се възприемат много добре, като 76% от потребителите
са преминали изцяло на тях и са спрели напълно цигарите. Устройството на Филип Морис Интернешънъл вече се предлага на 61 пазара по света,
като в България е от 2017 г. Към края на 2020 г. потребителите на най-развитата бездимна платформа на компанията са вече близо 18 милиона
по света, показват последните годишни финансови резултати на компанията за 2020 г.
Трансформацията на компанията поставя клиента в центъра на всяко действие, като на база на неговата обратна връзка се разработват постоянни
подобрения на продуктите и услугите. Това води до усъвършенстването на устройствата с всяка нова версия за по-доброто възприемане от потребителите.
Защото уравнението за намаляване на вредата от тютюнопушенето включва, от една страна, налични разработени продукти с доказан намален риск, а от друга,
доброто възприемане на тези продукти от потребителите. Това е важно, за да могат да преминат напълно на тях и да нямат причини да се върнат отново към
цигарите – доказано най-вредната форма за употреба на никотин.
И не на последно място, трансформацията включва създаването на цяло портфолио от продуктови алтернативи, които да се предложат като избор на пълнолетните
пушачи, а не едно универсално решение за всички тях.
За целта ФМИ има и стратегия за работа със стартъп компании, с които разработват иновативни решения за намаляване на вредата от тютюнопушенето.
Технологията за нагряване на тютюн е разработена именно с помощта на над 60 стартъп компании и малки и средни предприятия в Швейцария.
Компанията си партнира с други бизнеси, които могат да помогнат с технически решения или услуги, които отговарят на нуждите на потребителите.
“Нашата амбиция е и да използваме способностите си, за да можем в дългосрочен план да разширим предлагането си и на
продукти отвъд никотина. Имаме намерение да проучим, развием и култивираме и нови свързани области, за да предложим
допълнителни продукти или услуги, които не се базират само на никотин”, разказва Шнайдер и добавя, че стратегическите партньорства със
стартъп компании, които работят активно в тези области, са ключови за техния успех в бъдеще.
Горенето е най-големият източника на проблеми за околната среда и човешкото здраве. Защо? >
Дните на двигателите с вътрешно горене са преброени
2035-а. Това е датата на смъртта на двигателя с вътрешно горене според американския автомобилен гигант General Motors. През януари, в тон с
встъпването в длъжност на новия американски президент Джо Байдън, GM обяви, че дотогава постепенно ще спре производството на коли и камиони,
задвижвани с дизел и бензин, и ще продава само автомобили с нулеви емисии. Това решение на компанията е едно от най-амбициозните в
автомобилната индустрия досега и част от по-голям план на корпорацията да стане въглеродно неутрална до 2040 г.
За един от най-големите автомобилни производители в света, който печели милиарди долари от своите мощни пикапи и бързи спортни превозни средства,
това е огромна промяна. И много показателна за това накъде се движи автомобилната индустрия и кои автомобили ще бъдат най-продавани в бъдеще.
Колите са един от най-големите замърсители на въздуха и отговорник за производството на парникови газове, които предизвикват глобално затопляне.
Около 80-90% от въздействието им върху околната среда се дължи на разхода на гориво. Целият сектор подлежи на все по-тежки ограничения,
CO2 квоти и забрани от правителствата по света в името на голямата цел - да забавим процеса на глобално затопляне и катастрофалните
му ефекти върху начина ни на живот.
Властите в Китай, най-големият автомобилен пазар в света, взеха решение да изискват повечето автомобили, продавани там до 2035 г., да са електрически.
А Великобритания, Ирландия и Нидерландия заявиха, че ще забранят продажбите на нови бензинови и дизелови автомобили от 2030 г.
Но трансформацията на автомобилната индустрия е колкото задвижвана от външни фактори, толкова и от желанието й да остане устойчив,
процъфтяващ бизнес. Сред инвеститорите на финансовите пазари все повече нараства консенсусът, че електрическите автомобили са
бъдещето и иновативни компании като Tesla ще доминират автомобилната индустрия, а бизнесите, които не преминат към електрически
превозни средства, ще се представят зле. В момента инвеститорите от Уолстрийт смятат, че Tesla струва повече от General Motors,
Toyota, Volkswagen и Ford, взети заедно.
Решението на General Motors постави всички останали компании в индустрията под натиск да се обвържат с подобни амбициозни цели. Европейският лидер Volkswagen казва,
че една пета от колите, които продава, ще бъдат електрически до 2025 г. Възможно е дотогава компанията да произвежда повече коли от
настоящия пазарен лидер Tesla.
Европейското подразделение на Ford обяви, че ще стане напълно електрическо до 2030 г. A Jaguar Land Rover (JLR) - че луксозната марка Jaguar ще стане напълно електрическа до 2025 г.
Електрическите автомобили са най-бързо растящият сегмент в автомобилната индустрия, но въпреки това са малък дял от продажбите на нови автомобили
- около 3% в световен мащаб според Международната енергийна агенция. Засега са предпочитани от заможни клиенти или екологично осъзнати потребители,
но тъкмо клиентите са тези, които ще определят скоростта, с която цялата индустрия ще се преориентира към електрически коли. Анализаторите казват,
че дори европейските производители на автомобили да не са посочили точна дата на смъртта на двигателя с вътрешно горене, има консенсус,
че електрическите автомобили ще доминират в рамките на 10 или 15 години.
General Motors се присъединява към правителства и компании по целия свят, за да работи за създаването на по-безопасен, по-зелен и по-добър свят. Ние насърчаваме другите да последват примера ни и да окажат значително въздействие върху нашата индустрия и върху икономиката като цяло.
Мери Т. Бара, главен изпълнителен директор на General Motors
Разбира се, автомобилите и камионите с двигатели с вътрешно горене вероятно ще бъдат по пътищата в продължение на поне няколко десетилетия,
ако междувременно правителствата не разработят държавни програми, с които да стимулират хората да ги заменят по-бързо.
Но така или иначе преориентирането на автомобилната индустрия към електрически автомобили ще има огромни последици върху редица свързани индустрии.
Автомобилната индустрия само в САЩ наема над 1 млн. души, повече от всеки друг производствен сектор. Промяната може да доведе до загуба на работни
места в производството, тъй като електрическите автомобили изискват по-малко работна ръка. Електрическите коли не се нуждаят от смяна на маслото например,
което означава, че класическите бензиностанции ще трябва да променят услугите си. В същото време преминаването към електрически автомобили ще предизвика
бум в области като производството на батерии и станциите за зареждане.
Батериите са напът да се превърнат в най-вълнуващата част от автомобилната индустрия, като търсенето им вече надхвърля предлагането.
От бързото им разработване и усъвършенстване зависи колко бързо ще се наложат електрическите превозни средства в различните пазарни сегменти.
Това води до глобална златна треска, в която инвеститорите, утвърдените компании и стартиращите фирми се надпреварват да развиват технологията
и да изграждат фабриките, необходими за производството на милиони електрически автомобили.
Как Стефан Димитров намали личния си въглероден отпечатък >
Зеленият преход на петролните гиганти
Беше време, когато нефтените и газовите компании бяха най-важните играчи във функционирането на съвременния икономически живот.
Благодарение на техните продукти хората могат да пътуват, да общуват, да осветяват и отопляват домовете си. Достъпът до енергийни
доставки, по-специално до петрол, беше ключов фактор във всеки конфликт през изминалия век.
Но времената се променят. Особено в Европа, нефтът и природният газ вече се разглеждат като основните източници на емисии на парникови газове,
които причиняват глобално затопляне. И обществото, и инвеститорите очакват от индустрията фундаментална промяна, за да може да промени
репутацията си и да запази правото си да извършва своята дейност.
През изминалата година според експертите дългоочакваният енергиен преход към бъдеще с ниски въглеродни емисии излезе от сферата на дебата и
започна като промяна по същество. Според последния доклад на Международната агенция за възобновяеми енергийни източници през 2020 г.
за пръв път глобалните инвестиции във възобновяема енергия надминават инвестициите в нефт и газ. Загърбването на изкопаемите горива се
случва много по-бавно, отколкото ни се иска, но темпът на промяна вече изпреварва традиционните прогнози. Европейските петролни и газови
компании като BP, Shell, Equinor и Total засега са лидери в този процес. Притиснати от инвеститорите, които все повече се ориентират в
посока възобновяема енергия, тези компании, които произвеждат изкопаеми горива, започват също да инвестират с големи мащаби в зелени проекти.
Преди година испанската Repsol обеща да достигне нулеви нетни емисии от операциите си и продажбата на продукти до 2050 г.
Оттогава BP, Shell, Eni и Total също обявиха свои дългосрочни цели в тази насока.
Разбира се, те все още стоят на два стола - от една страна, основната част от приходите им са от съществуващите петролни и газови активи.
От друга обаче, активно търсят кои сфери на нисковъглеродния енергиен пазар предлагат най-добри възможности за бъдеща възвръщаемост.
Енергийният бизнес започна да се конкурира на пазари като водород, съхранение на енергия и в инфраструктурата - от мрежи до системи за зареждане.
Shell, Repsol и Total например сключват сделки по веригата за доставка на електроенергия - от производство на газ и възобновяема енергия до
местата за зареждане на електрически превозни средства.
През февруари BP и Total спечелиха лицензи от Великобритания за изграждането на вятърни паркове в морето и планират да инвестират милиарди долари в това.
Двата петролни гиганта се насочват към енергията от вятъра, защото смятат, че чрез инвестициите си в съоръжения, които ще осигурят чиста енергия за
милиони домове, могат да изпълнят ангажиментите си към намаляване на общите въглеродни емисии на енергийните продукти, които произвеждат и продават.
Новото поле изисква и фундаментална промяна в начина на мислене на тези корпорации. Ако десетилетия наред са се фокусирали в производството, компаниите сега
трябва да се адаптират към пазар, на който изборът на потребителите ще диктува какво се доставя и как.
Осъзнаването на петролните гиганти е резултат не само на обществен и инвеститорски натиск, но и на обективни пазарни причини.
Цените на петрола и на газа падат устойчиво от 2014 г. насам. Картелът на Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК),
загуби способността си да контролира цените на петрола благодарение на появата на устойчив излишък. А през 2020 г. глобалната икономическа
рецесия вследствие на пандемията от COVID-19 потисна цените още по-надолу и доведе до най-големия срив в търсенето на петролни продукти в историята.
Това доведе и до голямо обезценяване на активи. Загубата само на Shell се оценява на 22 млрд. долара, а редица планирани проекти вече не са
икономически обосновани.
Shell възнамерява да води и да процъфтява през този преход към нисковъглеродно енергийно бъдеще. И винаги сме казвали, че амбицията
ни е да бъдем в крак с обществото, с нашите клиенти. Тези, които могат да се движат бързо, трябва да се движат бързо.
Бен ван Бьорден, главен изпълнителен директор на Shell
