Бъдещето не дими
Горенето е големият източник на проблеми за околната среда
и човешкото здраве. Той засяга всички сфери на живота, но можем да намалим вредите му с инвестиции в наука и технологии.
Когато ранните хора се научават да контролират огъня, това е повратна точка в тяхната еволюция. Огънят им дава светлина, топлина, защита от диви зверове,
нови начини да приготвят храна и да правят оръдия за лов. Тези постижения в крайна сметка им позволяват да станат доминиращият вид на планетата.
Днес ние, техните наследници, се намираме в повратната точка на нашата еволюция - осъзнаването, че за да оцелее нашата цивилизация, трябва да спрем да горим.
Земята се променя по-бързо от който и да било момент в човешката памет в резултат на предизвиканото от човека глобално затопляне.
А горенето доказано е източник на най-големите проблеми за околната среда и човешкото здраве.
От средата на 1800 г., когато започваме да изгаряме изкопаеми горива (въглища, нефт и природен газ), за да задвижим мотора на индустриалната революция,
променяме атмосферата и предизвикваме нагряването на земното кълбо.
Парниковите газове затварят топлината в атмосферата, което причинява по-високи температури, повишаване на морското равнище, разрушаване на
екосистемите и екстремно време. Учените са единодушни, че ако светът премине затопляне от 2° по Целзий над прединдустриалните нива,
последствията ще бъдат катастрофални за милиарди хора. Отвъд тази бариера рискуваме разрастване на горските пожари и засушаванията,
недостиг на храна и вода и наводнения на крайбрежни градове и острови.
Ако има само един отговор на това как да се справим с климатичната криза, той би бил - като спрем горенето.
Под натиска на промените в климата, технологичния напредък и осъзнатото потребление много от нещата, които сме приемали за даденост и
които са диктували световния дневен ред през ХХ век, ще изтлеят. Светът преживява нова енергийна революция, която изисква ангажименти
към глобални цели и минава през трудни, но необходими решения, които обвързват държави, индустрии, политически и икономически съюзи,
големия и малкия бизнес и гражданските общества. Голямата промяна изисква усилията и координацията на всички и зависи както от
колективни политически действия за намаляване на въглеродните емисии в корпоративен, национален и глобален мащаб, така и от малките
и лични избори, които правим всеки ден.
Защо горенето е основният проблем?
Като първичен енергиен източник в глобален мащаб изкопаемите горива създават по-голямата част от причинените от човека парникови газове.
Освен че могат да се изгарят за производството на електричество, те могат и да се рафинират, за да служат като гориво за отопление или транспорт.
Въглищата отделят повече въглероден диоксид, отколкото която и да е друга форма на производство на енергия. Изгарянето на въглища за енергия
замърсява и въздуха, отделяйки токсини, които са свързани със сърдечни и белодробни проблеми и някои неврологични разстройства.
Дори природният газ, който някога е смятан за чисто изкопаемо гориво, сега се разглежда като опасен за климата, тъй като изхвърля CO2 и метан.
Според проучване на Университета в Калифорния от 2019 г., ако всички електроцентрали, фабрики, превозни средства и сгради,
които изгарят изкопаеми горива и които вече сме построили, продължат да работят нормално до края на живота им, ще затоплят Земята много повече от 1.5°
по Целзий - колкото е целта на Парижкото споразумение между държавите от 2015 г.
Това означава, че за да се ограничи затоплянето само до 1.5°C, не само не бива да се изгражда нова инфраструктура, използваща изкопаеми горива,
но и някои съществуващи електроцентрали трябва да бъдат спрени по-рано от планираното (а отделно днес има много, които са в процес на изграждане или планиране).
Все още ускоряваме в грешната посока, както казва климатичната активистка Грета Тунберг.
Освен върху живота на планетата ни горенето от различни източници (от изкопаеми горива, автомобили, отпадъци, пожари,
предизвикани от климатични промени и т.н.) се отразява пагубно и върху човешкото здраве заради влошеното качество на въздуха, който дишаме.
Според Европейската агенция за околната среда около 400 хиляди преждевременни смъртни случая годишно за свързани със замърсяването на въздуха.
Горенето предизвиква най-голямата вреда и при тютюнопушенето. Когато тютюнът гори, той достига до температури над 600° по Целзий.
Тази екстремна температура е генератор на проблема, свързан с тютюнопушенето, защото горенето на тютюна води до образуването на цигарен дим,
който съдържа над 7000 вредни и потенциално вредни вещества, сред които и катрани. Около 100 от тях са доказано канцерогенни от експерти
по публично здраве и водят до заболявания, свързани с тютюнопушенето. Научните изследвания показват, че когато тютюнът се нагрява до
контролирани температури, така че да не стартира процес на горене, може значително да се намалят нивата на вредните или потенциално
вредни вещества и така да се намали рискът за здравето на пушачите.
Колко огромен е преходът, който трябва да направим, видяхме през изминалата година, когато заради пандемията от коронавирус
спряхме много голяма част от замърсяващата човешка дейност. През 2020 г. хората по целия свят спряха да летят със самолет,
да пътуват изобщо и си останаха в домовете. Фабрики по целия свят, които потребяват огромни количества енергия, не работиха
в продължение на месеци. Според скорошен доклад на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия,
който разглежда търсенето на въглища в някои от най-големите замърсители с парникови газове в света - САЩ, Европа и Индия,
дори относително малкият спад в търсенето, който е причинил изключването на въглищните централи, е довел до значително
намаляване на емисиите на парникови газове. Делът на енергията, генерирана от въглища, е спаднал по-рязко по време на пандемията,
отколкото на който и да е друг източник на енергия.
Но при цялата фундаментална промяна в начина ни на живот през 2020 г. въглеродните емисии са спаднали само с около 10% като цяло.
А това означава, че повечето от вредата, която нанасяме върху климата, е във вътрешността на системата ни и може да бъде намалена драстично,
ако загърбим въглищата, петрола и газа и се обърнем изцяло към възобновяема енергия.
Как ще се справим?
Енергията от възобновяема източници става все по-конкурентна и евтина с развитието на технологиите зад нея и разширяването на обхвата й.
Но нейният бърз ръст все още не е достатъчен, за да покрие увеличаващото се търсене за енергия на годишна база. За да задържим глобалното
затопляне под 1.5° или 2° по Целзий, са нужни комбинирани действия - още по-ускорен преход към възобновяеми източници, затваряне на хиляди
електроцентрали, работещи на въглища и нефт, възстановяване на милиони хектари гори, внедряване на технологии за съхранение на въглероден
диоксид в големи мащаби.
Краткият отговор как да спрем горенето и да забавим глобалното затопляне е с амбициозни цели и смели действия, стъпващи на знанието,
което имаме. Със спиране на субсидирането на замърсяващите индустрии и пренасочването на публичните и частните инвестиции към иновации,
технологии и наука, които подкрепят прехода към бъдеще без горене.
Основните политически инструменти, с които светът разполага, за да постигне това, са глобалното Парижко споразумение и Европейският зелен пакт.
Когато подписаха Парижкото споразумение през 2015 г., правителствата се съгласиха да ограничат затоплянето до 2°C с амбицията да го запазят под 1.5°C.
Оттогава се случиха много неща, не всички положителни, но към днешния момент САЩ (държавата, произвела най-много емисии на парникови
газове от която и да е друга в историята) отново е част от споразумението под лидерството на новия американски президент Джо Байдън.
Неговата администрация заяви, че се стреми към нулеви въглеродни емисии до 2050 г. и предстои да представи плана си как ще го постигне.
Китай, който в момента произвежда най-голям дял от емисиите, все още не е представил нови цели за 2030 г. на ООН, но целта му е да бъде
неутрална икономика до 2060 г. Неговият президент Си Цзинпин заяви през декември 2020 г., че страната ще произвежда повече от
електричеството си от възобновяеми източници (25%), ще отглежда повече гори (шест милиарда кубически метра) и ще намали въглеродния си
интензитет с над 65 процента, което означава, че когато икономиката на Китай расте, въглеродните емисии, които произвежда, ще растат
с по-бавни темпове от преди.
Чрез Зелената сделка страните на ЕС също си поставиха целта да постигнат въглеродно неутрална икономика до 2050 г.
Това означава дотогава съюзът да няма нетни емисии на парникови газове, а икономическият му растеж да не зависи от използването на невъзобновяеми ресурси.
За да се случи това, държавите от ЕС насочват огромни инвестиции (публични и частни) в преход към чиста, кръгова икономика и към намаляване на
замърсяването и възстановяване на биологичното разнообразие.
С други думи, за да постигнат климатичните си цели, правителствата по целия свят ще започнат да налагат строги ограничения върху бизнесите и
да прокарват законодателства за декарбонизация. Замърсяващите индустрии ще бъдат най-тежко засегнати от тези регулации и най-много ще трябва
да се променят, за да оцелеят. Към момента едва 16% от компаниите в глобален мащаб изчисляват и съобщават техния въглероден отпечатък според
британското икономическо издание The Economist.
Освен това зеленият преход е добър бизнес в дългосрочен план - тези, които инвестират амбициозно в декарбонизация сега, ще имат
конкурентно предимство в бъдеще.
Непрекъснато се появяват нови технологии и разрушителни бизнес модели, които могат да отвеят традиционните играчи,
ако те не започнат бързо и своевременно да се променят.
Притиснати от инвеститорите, правителствата и от очакванията на потребителите, гигантски корпорации като Amazon и Walmart започнаха
да поемат ангажименти подобно на държавите да станат въглеродно неутрални в рамките на следващите 10 или 20 години. Това включва не
само емисиите, които изхвърлят в собственото им производство, но и тези от веригите им на доставки, които често са в пъти по-големи.
Лидерът в трансформацията на тютюневата индустрия Филип Морис Интернешънъл пък вече включи в годишните си финансови доклади и
прогнозите и резултатите си в областта на устойчивото развитие. Компанията си поставя за цел превърне всички свои фабрики по
света във въглеродно неутрални до 2030 година и да закупува енергия за производство единствено от възобновяеми енергийни източници.
Не по-малко важно е да предприемем действия, за да намалим горенето в живота ни и личния ни въглероден отпечатък чрез начина, по който живеем.
Бъдещето не думи
Три индустрии, които се променят
Лия Панайотова и вегетарианството
Жюстин Томс и градината
Стефан Димитров и въздухът
Как да живеем по-добре?
Направете този тест и вижте нуждаете ли се от промяна >
